Между 25 и 28 юни тази година София ще бъде домакин на 41-вата годишна конференция на IUFA. По този повод разговаряме с организатора на форума арх. Иво Пантелеев, член на борда на асоциацията и заместник-председател на КАБ

 - Арх. Пантелеев, представете IUFA като организация?

- Тази година София ще бъде домакин на 41-вата годишна конференция на IUFA - International Urban Fellows Association, реномирана организация на урбанисти, възникнала към урбанистичната програма на IPS - Institute for Policy Studies – Институт за политически изследвания към университета Johns Hopkins, САЩ.  Програмата е основана в края на 60-те години с идея да създаде среда за обмен на идеи в областта на урбанизма между САЩ и Западна Европа, от една страна, и Източна Европа, от друга страна.  Създател на програмата е покойният проф. Джек Фишер, работил в следвоенните години на Балканите и оттам свързан до края на живота си с Източна Европа. 

Стартирала в Детройт през 70-те години на миналия век, прехвърлена в Балтимор, програмата позволява на урбанисти основно от Европа да осъществяват изследователска работа и да повишават квалификацията си.  Понастоящем IUFA има близо 300 члена, от които около 180 от Западна Европа, 63 от Източна Европа, в това число 6-ма от България /арх. Константин Зюмбюлев, арх. Христо Генков (починал), арх. Стефан Герасимов, арх. Димитър Андрейчин, моя милост и Юлиан Генков/, а останалите са от Азия, Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия. 

В този смисъл IUFA е уникална организация, представляваща част от световния елит на урбанистите.  Изследванията от участниците в програмата се извършват в рамките на половин или цяла академична година в университета Джонс Хопкинс и имат за фокус растежа, упадъка и обновяването на градовете.  Като правило научните работи правят референции към урбанистичните практики на Балтимор, един от най-старите градове на САЩ.

-Как на практика функционира тази организация?

- IUFA функционира чрез годишните си конференции, в които обикновено участват между 40 и 50 от членовете на организацията. Последните конференции са проведени, както следва: 40-тата през 2010 г. в Атина, 39-тата през 2009 г. в Болоня, 38-та през 2008 г. в Копенхаген. Организатор на всяка годишна конференция е член на асоциацията, а градът домакин обикновено е град–метрополис, често столица или регионален център, който представя проблемни ситуации и практики за тяхното решаване.

Идея на годишните конференции е градовете домакини да се възползват от богатия опит на специалистите от IUFA, между които има специално подготвени с представяне на референтни успешни практики, от които могат да бъдат извлечени конструктивни насоки по темата. Конференцията завършва с доклад, който обобщава изводите и препоръките и се предоставя на домакина, а същевременно се публикува в сайта на организацията http://ips.jhu.edu/. Като естествено следствие от работата на конференцията е установяването на контакти между представителите на града домакин и гостите с последващо конструктивно развитие.

- Изборът на София за град домакин на годишната конференция на IUFA е изключително престижен. Каква ще е основната тема на форума?

- През юни София ще бъде за първи път град-домакин на годишната 41-ва конференция на IUFA, с организатор в мое лице като член на борда на асоциацията. Основната тема на конференцията - проблемите на обществените пространства в София и на тяхното управление, е особено актуална сега, когато се осъществят първите по-значими мероприятия в публичния сектор, в изграждането на градската инфраструктура.  Темата е още по-актуална, защото голямото и мащабното в изграждането и обновяването на обществените сгради и пространства на София все още предстои. 

За участие като представители на домакините са поканени представители на градската и районната администрация, на Министерството на регионално развитие и благоустройството, на КАБ и САБ - изтъкнати урбанисти и архитекти от академичната общност и от практиката. Важно е да се отбележи, че предвид значимостта за града домакин, IUFA взе решение за първи път конференцията в София да бъде открита за всички, които имат интерес по темата.  Обсъжда се възможност конференцията на IUFA да взаимодейства с друго събитие на тема: практически ориентиран workshop на 2020 с водещо участие на групата PPS от Ню Йорк.

- Арх. Пантелеев, как бихте очертали основните проблеми на обществените пространства в София и на тяхното управление?

- През последните 20 години - години на посткомунистическа трансформация на София, развитието на частния сектор имаше драматичен превес в сравнение с развитието на публичния сектор.  Като следствие, тенденцията за изграждане на значителни по своя мащаб и степен на съоръжаване съвременни търговски, бизнес и жилищни сгради бе съпътствана от негативната тенденция на изоставане в развитието на обществените сгради и пространства. Контрастът се засили неимоверно по времето на строителния бум в периода 2005-2008 г. София загуби близо 20% от зелените си площи и се превърна в град, доминиран от автомобила, град в който частното строителство изтласка общественото пространство, град в който разпокъсаната реституирана собственост не позволява или силно забавя реализацията на публични проекти.  

Акцентът във визуалното възприятие на града се премести окончателно към конкуриращите се сгради, които доминират, обезличават и деформират градските пространства. Фрагментарността и дисхармонията се превърнаха в основна характеристика на градската визия. Състоянието на обществените пространства, на площадите, на улиците и тротоарите, на пазарите, парковете и градините е непрестанен източник на неудовлетворение и обект на критика на официално, медийно, както и на ежедневно ниво. Дефицитът на качествена градска среда не може да бъде компенсиран нито от атрактивните интериори на безбройните заведения, нито от  щедро оформените пространства на частните молове.

- Какви възможности виждате за решаването на тези проблеми?

- По отношение на публичните пространства със забележителната си история и дадености, с категоричната си и ясна, естествено еволюирала планова структура, несъмнено София притежава огромен потенциал. Като столица на един от най-скорошните членове на Европейския съюз, пред София стои срочното предизвикателство и задължение не само да обнови знаковите си обществени пространства в историческия център, но и да изгради система от нови такива, които да я превърнат в равностойна на останалите съвременна европейска столица. За целта е възможно да се използват наличните европейски програми и фондове.

Задачите в развитието на обществените пространства и градски елементи са многопластови и в много широк диапазон: от благоустрояването на ниския план, до изграждане на цялостна, привлекателна, жизнена и здравословна среда, предполагаща активен социален живот и взаимодействие между хората от всички възрастови и социални групи. Съществен фактор за надеждата, че може да настъпи скорошно подобрение в състоянието на публичните пространства на София, е заявената и вече даваща резултати решимост на градската администрация да промени статуквото. Позитивен факт и е възникването на неправителствени организации, свързани с опазването и поддържането на знакови градски пространства (като градинката Докторски паметник), както и на неформални групи с алтернативна визия (като групата 2020). И не на последно място: много съвременни градове в Европа, САЩ и дори в Южна Америка са положителни примери за бързо преодоляване на подобен проблем, резултат от бързото им разрастване и безконтролно развитие.

- Как домакинството на София на 41-ата конференция на IUFA ще помогне за въвеждането на нова политика в управлението на публичните пространства у нас?

- 41-ата конференция на IUFA ще адресира специфично темата, като ще се опита да установи къде са слабите места и дори липси в съществуващата форма на управление на публичните пространства в София, както и да очертае възможностите за подобряване в системата на вземане на решения, на финансиране, на планиране и проектиране на градската среда и нейните елементи. За целта ще бъдат анализирани: структурата на градско управление и взаимодействието между общинско и районно ниво, и кое ниво е отговорно за кои дейности; източниците на публично финансиране, в това число събирането и разпределението на местните данъци; кои са основните играчи, отговорни за вземането на решения по отношение на публичните проекти, като например изготвянето на задание и избор на проектанти.

Представители на IUFA, специалисти по темата, ще коментират направените от домакините презентации и от своя страна ще илюстрират добрите практики от сходни ситуации по света, от САЩ до Нова Зеландия.  Препоръките, оформени в заключителния доклад, ще бъдат предоставени на градските власти с идея, че могат да бъдат насоки в бъдещата работа на администрацията, на общински и независими специалисти и консултанти, както и на неформалните организации.